Костните тумори могат да бъдат разделени на две големи групи – доброкачествени и злокачествени тумори на костите.

Доброкачествените костни тумори обикновено не разрастват бързо и не се разпространяват в други части на тялото. Злокачествените костни тумори, от друга страна, са агресивни и могат да унищожат костната структура и да се разпространят в други части на тялото.

Най-честите доброкачествени костни тумори включват остеома, която се появява в костната тъкан и е обикновено безопасна, и хондрома, която се появява в хрущяла на костите и може да бъде леко болезнена, но рядко се развива в злокачествен костен тумор.

Най-честите злокачествени костни тумори включват остеосаркома, която е рядък, но агресивен злокачествен костен тумор, хондросаркома, която се развива в хрущяла на костите и може да бъде много болезнена и метастази на други видове рак в костите, като ракът на гърдата, простатата, белия дроб и бъбреците.

Остеосарком – а е рядък, но агресивен злокачествен костен тумор, който засяга главно млади хора под 20 години, но може да се появи и при по-възрастни хора. Това е най-честият вид злокачествен костен тумор при лица под 25 години.

Остеосаркомът се развива от зряла костна тъкан, като обикновено започва в близост до края на костта, където костта е по-активна и по-бързо се развива. Оттам туморът може да се разпространи в по-широка област на костта и да унищожи костната структура.

Симптомите могат да включват болка в костта, отоци и/или чувствителност на костта при допир, непрекъснато усещане за умореност, лесни счупвания и неравности на кожата над тумора. Тези симптоми могат да са следствие на други заболявания, затова е важно да се направи точна диагноза.

Диагнозата на остеосаркомата може да се направи с помощта на рентгенова или компютърна томография, магнитна резонансна томография или костна сцинтиграфия. В някои случаи може да се извърши и биопсия, за да се потвърди диагнозата.

Съвременните изследвания позволяват да установи с точност 99.9% чрез кръвни изследване наличнеото или отсъствието на остеосарком.

Лечението на остеосаркомата обикновено включва хирургическо отстраняване на тумора, последвано от радиотерапия и химиотерапия, за да се убедим, че всички ракови клетки са премахнати. Хирургическата процедура може да варира в зависимост от местоположението и размера на тумора. В някои случаи може да бъде необходимо да се извърши ампутация на крайника.

Важно е да се отбележи, че ранна диагностика и лечение на остеосаркомата е от съществено значение за успеха на лечението и за превенция на разпространението на тумора в други части

Диагнозата на костен тумор обикновено се прави с помощта на рентгенова или компютърна томография, а лечението варира в зависимост от типа и степента на злокачественост на тумора. В някои случаи е възможно да се направи операция за премахване на тумора, докато в други случаи може да бъде необходимо да се приложи комбинация от радиотерапия и химиотерапия.

Можете да запазите час за консултация за изследване: 0878923199

Вижте още: Статии

Вижте още: източник

Ключова дума: Злокачествени тумори на костите